5 jul 2006, 22:26

История тази нощ ще ти разкажа...

  Poesía
1.2K 0 6

История, която искам тази нощ да ти разкажа...

 

Чуй, свири вятърът навън

напомня песен тъжна,

като история, която искам

тази нощ да ти разкажа.

Изстрадана, изплакана,

за превратната съдба на една жена...

Детенце мило, свидно е била

живеело във свят-мечта,

но станала жена.

Рожбата и мъничко момче,

смъртта я сграбчила.

На колене се молила,

със сълзи във очи,

своя живот на детенцето си да подари.

И Бог и върнал нейното момче,

с живот и здраве го благословил,

но любов жадувана-мечта

не срещнала жената в своята съдба.

Измислена любов я посетила

и още повече я натъжила.

Помолила отново Бог

да я дари с любов, но истинска,

да бъде себе си, да е щастлива.

Сега очаква любовта

и знае, че ще дойде тя,

защото истинска любов тогава само има,

когато се заменя със живот...

 

P.S. Благословен е този, който истински обича и е обичан!

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Емилия Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Този вариант ми хареса Еми!
    Според мен си се справила приятелко!
    От мен поздравления!
  • Благодаря ви за изказаното мнение.Ето новия вариант на стиха ми.
  • Хубава идея...но трябва да се отработи!
    Успех!
  • Като стих има нужда от преработка, но като послание и идея е хубаво!
    Поздравления!
    Преработи го, трябва, защото си струва идеята!
  • P.S. Бъдете силни и запазете детето в себе си!

    Бъдете себе си!

    Обичайте с душата си, с живота си!…


    Много хубаво послание.
    Съгласна съм с Мая.

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...