История, която искам тази нощ да ти разкажа...
Чуй, свири вятърът навън
напомня песен тъжна,
като история, която искам
тази нощ да ти разкажа.
Изстрадана, изплакана,
за превратната съдба на една жена...
Детенце мило, свидно е била
живеело във свят-мечта,
но станала жена.
Рожбата и мъничко момче,
смъртта я сграбчила.
На колене се молила,
със сълзи във очи,
своя живот на детенцето си да подари.
И Бог и върнал нейното момче,
с живот и здраве го благословил,
но любов жадувана-мечта
не срещнала жената в своята съдба.
Измислена любов я посетила
и още повече я натъжила.
Помолила отново Бог
да я дари с любов, но истинска,
да бъде себе си, да е щастлива.
Сега очаква любовта
и знае, че ще дойде тя,
защото истинска любов тогава само има,
когато се заменя със живот...
P.S. Благословен е този, който истински обича и е обичан!
© Емилия Иванова All rights reserved.
Според мен си се справила приятелко!
От мен поздравления!