5.07.2006 г., 22:26

История тази нощ ще ти разкажа...

1.2K 0 6

История, която искам тази нощ да ти разкажа...

 

Чуй, свири вятърът навън

напомня песен тъжна,

като история, която искам

тази нощ да ти разкажа.

Изстрадана, изплакана,

за превратната съдба на една жена...

Детенце мило, свидно е била

живеело във свят-мечта,

но станала жена.

Рожбата и мъничко момче,

смъртта я сграбчила.

На колене се молила,

със сълзи във очи,

своя живот на детенцето си да подари.

И Бог и върнал нейното момче,

с живот и здраве го благословил,

но любов жадувана-мечта

не срещнала жената в своята съдба.

Измислена любов я посетила

и още повече я натъжила.

Помолила отново Бог

да я дари с любов, но истинска,

да бъде себе си, да е щастлива.

Сега очаква любовта

и знае, че ще дойде тя,

защото истинска любов тогава само има,

когато се заменя със живот...

 

P.S. Благословен е този, който истински обича и е обичан!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Емилия Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Този вариант ми хареса Еми!
    Според мен си се справила приятелко!
    От мен поздравления!
  • Благодаря ви за изказаното мнение.Ето новия вариант на стиха ми.
  • Хубава идея...но трябва да се отработи!
    Успех!
  • Като стих има нужда от преработка, но като послание и идея е хубаво!
    Поздравления!
    Преработи го, трябва, защото си струва идеята!
  • P.S. Бъдете силни и запазете детето в себе си!

    Бъдете себе си!

    Обичайте с душата си, с живота си!…


    Много хубаво послание.
    Съгласна съм с Мая.

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...