28 mar 2012, 15:38

История за любовта

1.5K 0 10

История за любовта

 

 

 Ще ви разкажа една любовна история

за едно момиче, което за първи път обичаше,

това не е поредната драсканица на лист хартия,

а историята за любовта, такава, каквато беше.

 

 Тя беше млада, неопитна и твърде незряла,

едно обикновено провинциално момиче,

все още не беше за любовта готова и узряла,

но на нейните 20 години, нямаше и как иначе.

 

 Докато един ден просто го срещна изведнъж,

може би не съзнаваше съвсем, че е точно той,

срещна красив, на видимо средна възраст мъж,

а душата ù най-сетне намери желания покой.

 

 Та, тя изживяваше своята безкрайна приказка

беше щастлива и нищо друго нямаше значение,

с него в облаците летеше, беше така истинска,

но естествено дойде и голямото разочарование.

 

 Беше твърде хубаво и прекрасно, за да е истина!

Нещо го отблъсна, и той като повечето си тръгна,

ще кажете: лошо, но това не бе най-голямата злина,

тя бе, че една млада жена за първи път бе влюбена.

 

 Сега ще си помислите, че всичко свърши тук,

може би - да, но в онзи ден не бе свършило за нея,

тя го обичаше и виждаше само него, никой друг,

беше отчаяна, когато внезапно я осея една идея.

 

 Беше решила да не страда, а да отида да го върне,

бе готова да потъпче гордостта си, защото обичаше,

беше решена на всичко, за него и света да обърне,

само и само в живота ù той отново да присъстваше.

 

 Колкото и тривиално и нелепо да ви прозвучи,

без много да му мисли тя тръгна за неговия град,

никой не знаеше какво може там да се случи,

но поне за утеха щеше да свърши нейният ад.

 

 Силен и безкраен дъжд се сипеше от небосвода,

тя застана пред неговата врата и натисна звънеца,

ще си помислите: най-сетне, ама, че е объркала входа,

един старец не спираше да крещи от прозореца.

 

 Съсипана вървеше по улицата, а сипеше се дъждът,

молеше бога да го види, дори и само още веднъж,

и ето, че се случи: един човек пресече нейния път,

беше той: красивият, на видимо средна възраст мъж.

 

 Дали е ирония на съдбата, и до днес се питам и не знам,

но в онзи ден, под небето и дъжда любовта проговори,

и аз не вярвах, но видях с очите си, в онзи ден бях там,

а техният поглед бе достатъчен, за да даде всички отговори!

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© fervor Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...