fervor (fervor)
58 2063
28.03.2012 г., 15:38 ч.

История за любовта 

  Поезия » Любовна
1221 0 10

История за любовта

 

 

 Ще ви разкажа една любовна история

за едно момиче, което за първи път обичаше,

това не е поредната драсканица на лист хартия,

а историята за любовта, такава, каквато беше.

 

 Тя беше млада, неопитна и твърде незряла,

едно обикновено провинциално момиче,

все още не беше за любовта готова и узряла,

но на нейните 20 години, нямаше и как иначе.

 

 Докато един ден просто го срещна изведнъж,

може би не съзнаваше съвсем, че е точно той,

срещна красив, на видимо средна възраст мъж,

а душата ù най-сетне намери желания покой.

 

 Та, тя изживяваше своята безкрайна приказка

беше щастлива и нищо друго нямаше значение,

с него в облаците летеше, беше така истинска,

но естествено дойде и голямото разочарование.

 

 Беше твърде хубаво и прекрасно, за да е истина!

Нещо го отблъсна, и той като повечето си тръгна,

ще кажете: лошо, но това не бе най-голямата злина,

тя бе, че една млада жена за първи път бе влюбена.

 

 Сега ще си помислите, че всичко свърши тук,

може би - да, но в онзи ден не бе свършило за нея,

тя го обичаше и виждаше само него, никой друг,

беше отчаяна, когато внезапно я осея една идея.

 

 Беше решила да не страда, а да отида да го върне,

бе готова да потъпче гордостта си, защото обичаше,

беше решена на всичко, за него и света да обърне,

само и само в живота ù той отново да присъстваше.

 

 Колкото и тривиално и нелепо да ви прозвучи,

без много да му мисли тя тръгна за неговия град,

никой не знаеше какво може там да се случи,

но поне за утеха щеше да свърши нейният ад.

 

 Силен и безкраен дъжд се сипеше от небосвода,

тя застана пред неговата врата и натисна звънеца,

ще си помислите: най-сетне, ама, че е объркала входа,

един старец не спираше да крещи от прозореца.

 

 Съсипана вървеше по улицата, а сипеше се дъждът,

молеше бога да го види, дори и само още веднъж,

и ето, че се случи: един човек пресече нейния път,

беше той: красивият, на видимо средна възраст мъж.

 

 Дали е ирония на съдбата, и до днес се питам и не знам,

но в онзи ден, под небето и дъжда любовта проговори,

и аз не вярвах, но видях с очите си, в онзи ден бях там,

а техният поглед бе достатъчен, за да даде всички отговори!

 

 

 

 

 

© fervor Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??