Mar 28, 2012, 3:38 PM

История за любовта

  Poetry » Love
1.5K 0 10

История за любовта

 

 

 Ще ви разкажа една любовна история

за едно момиче, което за първи път обичаше,

това не е поредната драсканица на лист хартия,

а историята за любовта, такава, каквато беше.

 

 Тя беше млада, неопитна и твърде незряла,

едно обикновено провинциално момиче,

все още не беше за любовта готова и узряла,

но на нейните 20 години, нямаше и как иначе.

 

 Докато един ден просто го срещна изведнъж,

може би не съзнаваше съвсем, че е точно той,

срещна красив, на видимо средна възраст мъж,

а душата ù най-сетне намери желания покой.

 

 Та, тя изживяваше своята безкрайна приказка

беше щастлива и нищо друго нямаше значение,

с него в облаците летеше, беше така истинска,

но естествено дойде и голямото разочарование.

 

 Беше твърде хубаво и прекрасно, за да е истина!

Нещо го отблъсна, и той като повечето си тръгна,

ще кажете: лошо, но това не бе най-голямата злина,

тя бе, че една млада жена за първи път бе влюбена.

 

 Сега ще си помислите, че всичко свърши тук,

може би - да, но в онзи ден не бе свършило за нея,

тя го обичаше и виждаше само него, никой друг,

беше отчаяна, когато внезапно я осея една идея.

 

 Беше решила да не страда, а да отида да го върне,

бе готова да потъпче гордостта си, защото обичаше,

беше решена на всичко, за него и света да обърне,

само и само в живота ù той отново да присъстваше.

 

 Колкото и тривиално и нелепо да ви прозвучи,

без много да му мисли тя тръгна за неговия град,

никой не знаеше какво може там да се случи,

но поне за утеха щеше да свърши нейният ад.

 

 Силен и безкраен дъжд се сипеше от небосвода,

тя застана пред неговата врата и натисна звънеца,

ще си помислите: най-сетне, ама, че е объркала входа,

един старец не спираше да крещи от прозореца.

 

 Съсипана вървеше по улицата, а сипеше се дъждът,

молеше бога да го види, дори и само още веднъж,

и ето, че се случи: един човек пресече нейния път,

беше той: красивият, на видимо средна възраст мъж.

 

 Дали е ирония на съдбата, и до днес се питам и не знам,

но в онзи ден, под небето и дъжда любовта проговори,

и аз не вярвах, но видях с очите си, в онзи ден бях там,

а техният поглед бе достатъчен, за да даде всички отговори!

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© fervor All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...