Студено е. Когато всичко свърши е студено.
И някак пусто е, и някак празно. Царува пълен мрак.
И макар че на пръстта лежиш сломен
Към нови хоризонти тръгваш пак
Вървиш, вървиш.. а изход няма.
Все стигаш до някой кръстопът
А всичко мрак е и тъма
Мъгла обгръща всеки път
И питаш всеки който срещнеш
“Страннико, да знаеш где е любовта??”
А той само вдига рамене:
“Не знам, не съм я срещал до сега” ...