30 may 2010, 1:03

Историята на една любов

741 0 1

Историята на една любов...
като светулка във притихнала тъма -
блести за миг, после угасва...
понася се във вечността!

Започва, както розов цвят разцъфва -
така красив и толкова омаен,
носи във себе си и мъката, и радостта,
остава за един момент безкраен...

Попитах я: "Коя си? Що си?
Отде идеш и къде отиваш?"
Тя в мен погледна и пророни плахо:
"Само в сърцето си ти ме разбираш!"

Аз тази съм, която нощем,
щом плачеш, тихичко при тебе сяда,
едната истина съм във живота,
тази, която всички грешки ти прощава!

И аз съм тази, която наесен,
когато листата започнат да падат,
събира във шепи едничка надежда
и напролет с нов живот я дарява!

Аз съм това, което може
да те направи най-щастлив на този свят,
това, що няма как да притежаваш,
ако ме имаш - ти си без пари богат!

Аз ида от дълбоко във сърцето,
и труден беше моят път - през бури минах...
помни - щом нямаш ти пътека -
пак продължи и диря остави!

А питаш ме къде отивам!
Къде ли... аз дори не знам!
Когато и където и да ходя,
сърце горещо води ме натам!

Ще бъда винаги до теб, щом имаш нужда,
с милувка нежна аз ще те даря...
и знай - не ще ти бъда чужда,
защото в своето сърце ще те тая!

Помни - ще бъда аз пристанище и бряг
самотен в син, безкраен океан...
ще бъда нежна, галеща ръка,
винаги стисната във твойта длан!

Не ме забравяй - винаги ще бъда близо,
и с мили имена ще те наричам...
и знам, дори небето ни да рухне,
аз пак ще избера да те обичам!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Любимата Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...