Историята на една любов...
като светулка във притихнала тъма -
блести за миг, после угасва...
понася се във вечността!
Започва, както розов цвят разцъфва -
така красив и толкова омаен,
носи във себе си и мъката, и радостта,
остава за един момент безкраен...
Попитах я: "Коя си? Що си?
Отде идеш и къде отиваш?"
Тя в мен погледна и пророни плахо:
"Само в сърцето си ти ме разбираш!" ...