rad (Радостина Марчева)
42 201
29 may 2007, 7:58

Историята на едно завързване 

  Poesía
792 0 10
 

Не знам защо, не знам кога,

реших, че трябва да завързвам...

Възел до възел, бавно и методично...

От онази пъстра дъга в душата си

изтеглих нишка и...

Първо завързах лекомислието си

и вече не заспивам в дома на непознат рожденик,

върху китарата на онова момче,

потънало в зеленото на очите ми...

Завързах моята спонтанност

и вече не танцувам блус под уличните лампи...

Завързах думите си

и вече казвам това, което някой друг

би искал да чуе...

Завързах мечтите си

и вече живея в настоящето...

Завързах интуицията си

и вече не мога да предричам летните звездопади

в очите на тези, които обичах...

Завързах егоизма си

и вече нямам желания, които да бъдат само мои.

Така започнах да сбъдвам чужди мечти...

Завързах гордостта си

и вече усещам онзи гняв,

който ме кара да заспивам със стиснати юмруци...

Завързах чувството за безметежност

и вече само грижата за Сега осмисля деня ми...

Завързах съня си

и вече знам, че ще мога да отгледам сина си...

Завързах желанието за правене на нищо

и вече успявам да бъда Всичко и Навсякъде...

Завързах демоните си

и  почти повярвах, че никога не са горели

пламъци в зениците ми...

Завързах стихиите в мен,

за да успея да се справя с тежестта на взетите решения...

От цветовете в душата ми остана само белия .

Не знам защо, не знам кога,

реших, че трябва да рисувам...

Цвят до цвят, бавно и методично...

Дойде моментът да развържа цветните възли,

преди  да съм се превърнала в далтонист

и да съм изгубила способността

да гледам слънцето в очите...

© Радостина Марчева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??