Tajnata_Kralica (Александра Матеева)
152 235
22 abr 2006, 21:35

Историята на моя живот... 

  Poesía
667 0 5

Нищо не ме боли,на нищо не се радвам...
Превърнах се в безчувствен,механичен робот...
Никой и нищо не виждам,и да не виждам се надявам...
Живея в някакъв измислен поток...

Нямам сили за нищо,
свикнах да бъда безсилна...
Думите,чувствата,мислите-всичко е излишно,
а тъгата ми да те върне е непосилна...

Щом не намирам смисъл да живея,
ще бъда просто някоя за всички.
Ще спра да се смея,
ще забравя за приятелите си предишни...

А вие ме оставете сама,
нека поне веднъж да страдам както аз си знам.
И не ми казвайте да вярвам в любовта,
да не я изпитам вече какво ли няма да дам....

Когато сам пропадаш към дъното,
не чувстваш болка...дори не усещам пулса си...
И не ме плаши факта от вечния мрак и студ...
Не чувствам нищо,просто нищо...

Не ме е горещо,не ми е студено,
не ми се спи,не ми се яде.
Дори и сърцето ми не знае дали е наранено,
дори не искам да живея по-добре...

А ти обич моя...Аз не мога да спра да те обичам.
Ти щастието с нея намери и желая ти късмет...
Ще се отуча да те обичам,колкото и услия да ми трябват...
Не искам да живея така,не исам да продължа напред...

Сама ще ми е най-добре,просто нека да съм сянка в нощтта...
Да бъда невидима и студена...
Нека не позная нищо друго освен така познатата ми самота,
нека нямам душа,по-добре,отколкото да е заледена...

© Александра Матеева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Понякога ти омръзва да се бориш...На мен ми омръзна,но няма значение сега...Благодаря ви на всички
  • Бори се, не се предавай!
  • Много мили думи.Мерси на всички...И Хростос Воскресе!Живи,здраве о много творечски успехи...
  • разбирам те отлично миличка! горе главата и никога негуби вяра!
  • Не е лесно, да се изправиш, след като си паднал... без значение, дали са те бутнали, ли сам си скочил.
    Не е лесно, но е единственото трезво обмислено решение
    Ръка... може и да не ни бъде подадна... на момента, но винаги ни се подава... защото за нея... никога не е късно.
    Успех!Дано от охлузванята не боли толкова, но не забравяй, че ще срещнеш някога протегната ръка!
Propuestas
: ??:??