Историята на моя живот...
Нищо не ме боли,на нищо не се радвам...
Превърнах се в безчувствен,механичен робот...
Никой и нищо не виждам,и да не виждам се надявам...
Живея в някакъв измислен поток...
Нямам сили за нищо,
свикнах да бъда безсилна...
Думите,чувствата,мислите-всичко е излишно,
а тъгата ми да те върне е непосилна...
Щом не намирам смисъл да живея,
ще бъда просто някоя за всички.
Ще спра да се смея,
ще забравя за приятелите си предишни...
А вие ме оставете сама,
нека поне веднъж да страдам както аз си знам.
И не ми казвайте да вярвам в любовта,
да не я изпитам вече какво ли няма да дам....
Когато сам пропадаш към дъното,
не чувстваш болка...дори не усещам пулса си...
И не ме плаши факта от вечния мрак и студ...
Не чувствам нищо,просто нищо...
Не ме е горещо,не ми е студено,
не ми се спи,не ми се яде.
Дори и сърцето ми не знае дали е наранено,
дори не искам да живея по-добре...
А ти обич моя...Аз не мога да спра да те обичам.
Ти щастието с нея намери и желая ти късмет...
Ще се отуча да те обичам,колкото и услия да ми трябват...
Не искам да живея така,не исам да продължа напред...
Сама ще ми е най-добре,просто нека да съм сянка в нощтта...
Да бъда невидима и студена...
Нека не позная нищо друго освен така познатата ми самота,
нека нямам душа,по-добре,отколкото да е заледена...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александра Матеева Всички права запазени
