19 ene 2010, 11:01

Историята на вечно усмихнатия клоун

  Poesía » Otra
1.4K 0 3

Историята на вечно усмихнатия клоун

Представете си голяма палатка,
дом на много хора,
дворец на незнайна загадка,
милион чудеса, сандък на Пандора!

Убежище на много творци,
любимото място на всички деца,
събира актьори, клоуни, певци
и дарява усмивки, на тъжни лица!

Да! Това е циркът!
Мястото на радости и смях!
Но знам ли? Може и да бъркат!

Ето кратка история,
където клоунът е героят...

Време за вечерно представление!
Костюми, гримове, вълнение...

Самотен в ъгъла стои героя,
рисува на лицето си дежурната усмивка,
преглъща дълбоко болката своя,
чува как тълпата вика и го иска!

Излиза и публиката полудява!
Смее се, радва, всичко кънти!
Клоунът на всички усмивка подарява,
докато в гърдите сърцето му едва тупти!

Така цветен и красив е с тази маска,
а да знаеха хората,
че тя на самотата e окраска!

Клоунът се покланя,
представлението приключва!
Той отива в свойта стая
и там тъгата го заключва!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Черната Далия Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...