19.01.2010 г., 11:01

Историята на вечно усмихнатия клоун

1.4K 0 3

Историята на вечно усмихнатия клоун

Представете си голяма палатка,
дом на много хора,
дворец на незнайна загадка,
милион чудеса, сандък на Пандора!

Убежище на много творци,
любимото място на всички деца,
събира актьори, клоуни, певци
и дарява усмивки, на тъжни лица!

Да! Това е циркът!
Мястото на радости и смях!
Но знам ли? Може и да бъркат!

Ето кратка история,
където клоунът е героят...

Време за вечерно представление!
Костюми, гримове, вълнение...

Самотен в ъгъла стои героя,
рисува на лицето си дежурната усмивка,
преглъща дълбоко болката своя,
чува как тълпата вика и го иска!

Излиза и публиката полудява!
Смее се, радва, всичко кънти!
Клоунът на всички усмивка подарява,
докато в гърдите сърцето му едва тупти!

Така цветен и красив е с тази маска,
а да знаеха хората,
че тя на самотата e окраска!

Клоунът се покланя,
представлението приключва!
Той отива в свойта стая
и там тъгата го заключва!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Черната Далия Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...