Jan 19, 2010, 11:01 AM

Историята на вечно усмихнатия клоун

  Poetry » Other
1.4K 0 3

Историята на вечно усмихнатия клоун

Представете си голяма палатка,
дом на много хора,
дворец на незнайна загадка,
милион чудеса, сандък на Пандора!

Убежище на много творци,
любимото място на всички деца,
събира актьори, клоуни, певци
и дарява усмивки, на тъжни лица!

Да! Това е циркът!
Мястото на радости и смях!
Но знам ли? Може и да бъркат!

Ето кратка история,
където клоунът е героят...

Време за вечерно представление!
Костюми, гримове, вълнение...

Самотен в ъгъла стои героя,
рисува на лицето си дежурната усмивка,
преглъща дълбоко болката своя,
чува как тълпата вика и го иска!

Излиза и публиката полудява!
Смее се, радва, всичко кънти!
Клоунът на всички усмивка подарява,
докато в гърдите сърцето му едва тупти!

Така цветен и красив е с тази маска,
а да знаеха хората,
че тя на самотата e окраска!

Клоунът се покланя,
представлението приключва!
Той отива в свойта стая
и там тъгата го заключва!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Черната Далия All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...