10 jun 2023, 16:59

Историята се повтаря

  Poesía
649 0 0

Връщам се към историята позната - година след година
изминава, живот не "назад", а "напред" се извървява...
Живот!?
В очите ми все година след година "назад" се излива - 
водопад от спомени.
Погледа, камък, един по един...брод градят,
за да "премина" по него назад.
С погледа назад - безгрижието и смеха като камъни по грешница,
виждам, към мене летят.
С погледа "напред" - един и същи кръговрат, завърта ме в танц на тъга...
носталгия по смеха.
Вечно скитаща да питам...все да търся продължение измежду съборени стени.
Чистото щастие, безгрижието - кула от карти!
Затворена в нея, виждам, картите като камъни към мене летят.
Сама ги броя!
Летят...разпиляха се от летния бриз и забравени на моста седят, 
събаря ги вятъра - клонки и листа в бързея на речната вода.
Дъното на реката...обсипано с камъчета - желания, страхове,
разказани истории, споделени и необяснени...хвърлени като монети за късмет.
Повтаря се отворения край - питам, чакам...търся.
Единствено намирам спомена за нечии ръце и усмивка, която блести
в плачещите ми без сълзи очи.
Загуба...
Губя се по пътя назад, скитам, носейки в сърцето си вълка.
С погледа "напред" гледам, нося го и питам, и чакам...но по пътя назад все вървя.
Към моста поглеждам.
Портата отварям...за поредно лято, сама...в измислен свят на игра.
Кулата от карти се разпиля, като залп срещу мене, след капките солена вода!
Година след година от живота на грешница - водя една и съща война.
Една и съща история!
Играта не се променя, нито правилата...само играчите си разменят местата.
Спрях да чакам и вече не питам, но спомените за моста над реката...
пазя и още в ръцете си стискам, и държа.
Този подарък получих от вълка - в усмивки и нежни ръце,
вълчи нрав да виждам, се научих.
Портата затворих!
С погледа, камък по камък брод градя, по който да премина и избягам
от измисления свят на игра.
Камък по камък - желания и страхове, спомени разпилени, но...
вече играчите събарям и разпилявам като карти на земята.
Чакам един да промени правилата...да промени играта, за да спечеля войната.
Един вълчи нрав ще затвори края на историята позната.

07.02.2023г.
 
 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Цветомира Тошева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...