Jun 10, 2023, 4:59 PM

Историята се повтаря

  Poetry
648 0 0

Връщам се към историята позната - година след година
изминава, живот не "назад", а "напред" се извървява...
Живот!?
В очите ми все година след година "назад" се излива - 
водопад от спомени.
Погледа, камък, един по един...брод градят,
за да "премина" по него назад.
С погледа назад - безгрижието и смеха като камъни по грешница,
виждам, към мене летят.
С погледа "напред" - един и същи кръговрат, завърта ме в танц на тъга...
носталгия по смеха.
Вечно скитаща да питам...все да търся продължение измежду съборени стени.
Чистото щастие, безгрижието - кула от карти!
Затворена в нея, виждам, картите като камъни към мене летят.
Сама ги броя!
Летят...разпиляха се от летния бриз и забравени на моста седят, 
събаря ги вятъра - клонки и листа в бързея на речната вода.
Дъното на реката...обсипано с камъчета - желания, страхове,
разказани истории, споделени и необяснени...хвърлени като монети за късмет.
Повтаря се отворения край - питам, чакам...търся.
Единствено намирам спомена за нечии ръце и усмивка, която блести
в плачещите ми без сълзи очи.
Загуба...
Губя се по пътя назад, скитам, носейки в сърцето си вълка.
С погледа "напред" гледам, нося го и питам, и чакам...но по пътя назад все вървя.
Към моста поглеждам.
Портата отварям...за поредно лято, сама...в измислен свят на игра.
Кулата от карти се разпиля, като залп срещу мене, след капките солена вода!
Година след година от живота на грешница - водя една и съща война.
Една и съща история!
Играта не се променя, нито правилата...само играчите си разменят местата.
Спрях да чакам и вече не питам, но спомените за моста над реката...
пазя и още в ръцете си стискам, и държа.
Този подарък получих от вълка - в усмивки и нежни ръце,
вълчи нрав да виждам, се научих.
Портата затворих!
С погледа, камък по камък брод градя, по който да премина и избягам
от измисления свят на игра.
Камък по камък - желания и страхове, спомени разпилени, но...
вече играчите събарям и разпилявам като карти на земята.
Чакам един да промени правилата...да промени играта, за да спечеля войната.
Един вълчи нрав ще затвори края на историята позната.

07.02.2023г.
 
 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Цветомира Тошева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...