Връщам се към историята позната - година след година
изминава, живот не "назад", а "напред" се извървява...
Живот!?
В очите ми все година след година "назад" се излива -
водопад от спомени.
Погледа, камък, един по един...брод градят,
за да "премина" по него назад.
С погледа назад - безгрижието и смеха като камъни по грешница,
виждам, към мене летят.
С погледа "напред" - един и същи кръговрат, завърта ме в танц на тъга...
носталгия по смеха.
Вечно скитаща да питам...все да търся продължение измежду съборени стени. ...