Връщам се към историята позната - година след година
изминава, живот не "назад", а "напред" се извървява...
Живот!?
В очите ми все година след година "назад" се излива -
водопад от спомени.
Погледа, камък, един по един...брод градят,
за да "премина" по него назад.
С погледа назад - безгрижието и смеха като камъни по грешница,
виждам, към мене летят.
С погледа "напред" - един и същи кръговрат, завърта ме в танц на тъга...
носталгия по смеха.
Вечно скитаща да питам...все да търся продължение измежду съборени стени. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up