Исусе, уповавам се на Тебе!
До мен ли си?... Така и не разбрах.
Не мога да Те пипна, да Те видя...
Сърцето си превърнах в какавида.
Затворих се сама в пашкул от страх.
Синаповото зрънце не кълни.
И птиците от мене отлетяха.
Сега съм никому ненужна стряха,
изпращаща безплодните си дни…
Сега съм само кладенец горчив,
от който жадният лице извръща.
Но Ти си винаги Един и Същи!
До мен ли си?... Не знам защо мълчиш.
Все чакам онзи Гълъб снежнобял
да кацне ненадейно на перваза…
Макар дома си чист да не опазих.
Танцувах в него с демоните валс...
Но моля Те отново с този стих,
изричайки пет думички вълшебни:
„Исусе, уповавам се на Тебе!”,
на блудната си щерка да простиш!
Албена Димитрова
26.5.2021.
София.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Албена Димитрова Todos los derechos reservados
La obra participa en el concurso:
