Исусе, уповавам се на Тебе!
До мен ли си?... Така и не разбрах.
Не мога да Те пипна, да Те видя...
Сърцето си превърнах в какавида.
Затворих се сама в пашкул от страх.
Синаповото зрънце не кълни.
И птиците от мене отлетяха.
Сега съм никому ненужна стряха,
изпращаща безплодните си дни…
Сега съм само кладенец горчив,
от който жадният лице извръща.
Но Ти си винаги Един и Същи!
До мен ли си?... Не знам защо мълчиш.
Все чакам онзи Гълъб снежнобял
да кацне ненадейно на перваза…
Макар дома си чист да не опазих.
Танцувах в него с демоните валс...
Но моля Те отново с този стих,
изричайки пет думички вълшебни:
„Исусе, уповавам се на Тебе!”,
на блудната си щерка да простиш!
Албена Димитрова
26.5.2021.
София.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Албена Димитрова Всички права запазени
Произведението е участник в конкурса:
