Иван Вазов

Един Голям Българин ни гледа от небето,

гледа тъжно своя, българския славен народ.

Сега той затъва като в блато в немотия,

и жал и скръб е в сърце му за своя род!

Няма ги вече Хъшовете да говорят за борба,

българите, неговите българи са навели глава.

И сякаш в "По игото" българите живеят пак,

и няма ги смелата мома и славния юнак.

А те децата на България бягат, отлитат,

като немили-недраги по света се скитат.

Оставили те родина и родна бащина къща,

родителите им тъжни, никой не се завръща.

Няма ги някогашните български герои,

и не чуват и не четат хората думите твои.

В механата няма хора, виното червено горчи,

механджията алчен, алчен за много пари.

И по селата останаха само старци и баби,

рушат се къщите стари в тъжни забрави.

Земята българската е напукана от тъга,

жадува тя за вода, жадува и за свобода!