Иван Вазов
Един Голям Българин ни гледа от небето,
гледа тъжно своя, българския славен народ.
Сега той затъва като в блато в немотия,
и жал и скръб е в сърце му за своя род!
Няма ги вече Хъшовете да говорят за борба,
българите, неговите българи са навели глава.
И сякаш в "По игото" българите живеят пак,
и няма ги смелата мома и славния юнак.
А те децата на България бягат, отлитат,
като немили-недраги по света се скитат.
Оставили те родина и родна бащина къща,
родителите им тъжни, никой не се завръща.
Няма ги някогашните български герои,
и не чуват и не четат хората думите твои.
В механата няма хора, виното червено горчи,
механджията алчен, алчен за много пари.
И по селата останаха само старци и баби,
рушат се къщите стари в тъжни забрави.
Земята българската е напукана от тъга,
жадува тя за вода, жадува и за свобода!
© Валентин Миленов Все права защищены