25 may 2007, 7:50

Из цикъла"Дракон,Слънце и Луна"

  Poesía
825 0 0

Загубих те в мига, в който те срещнах
там някъде в притихналата планина,
в стремежа на ефимерния хлад,
сияен нож - последен за пулса ми цветен.
Твоето Слънце ме докосна в края на пролетта,
внезапно страстна и устремена се събудих
от стона на дърветата,
от корените на тревите - копнеех да се родя...
Невероятно близък е върхът,
а така миражен и далечен,
като твоя диамантен поглед - орисана мълча.
Видях те още в устните на лавата
на онзи скат в сипея висок,
потъвам в дъждове от цвят и ален сняг,
кратката си лудост - в зелено издълбах.
Дивата предел е като мен,
подклажда алчността при теб,

обичта си да приютя,

мъглите лениво ме обгръщат, но няма да се спра,

укротена чак горе, дъхът си ще ти подаря...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Айбигел айбигел Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...