25.05.2007 г., 7:50

Из цикъла"Дракон,Слънце и Луна"

818 0 0

Загубих те в мига, в който те срещнах
там някъде в притихналата планина,
в стремежа на ефимерния хлад,
сияен нож - последен за пулса ми цветен.
Твоето Слънце ме докосна в края на пролетта,
внезапно страстна и устремена се събудих
от стона на дърветата,
от корените на тревите - копнеех да се родя...
Невероятно близък е върхът,
а така миражен и далечен,
като твоя диамантен поглед - орисана мълча.
Видях те още в устните на лавата
на онзи скат в сипея висок,
потъвам в дъждове от цвят и ален сняг,
кратката си лудост - в зелено издълбах.
Дивата предел е като мен,
подклажда алчността при теб,

обичта си да приютя,

мъглите лениво ме обгръщат, но няма да се спра,

укротена чак горе, дъхът си ще ти подаря...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Айбигел айбигел Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...