Миг
Събудих се от себе си в твоя ден
и облякох голотата на страстта,
възкръснах като дева от еретична клада,
люлеещи талази стенат в щедра тишина... ...
Без думи
По пътя си той срещна тъжното момиче
тийнейджърка със стъклени очи
влюбено в самоубииствената си съдба
със спринцовка и игла трепереща над ръба ...
Загубих те в мига, в който те срещнах
там някъде в притихналата планина,
в стремежа на ефимерния хлад,
сияен нож - последен за пулса ми цветен.
Твоето Слънце ме докосна в края на пролетта, ...
Олющена стена е вече пулсът на сърцето,
речните ни брегове са разделени - заминавай...!
Бяхме най-близки - вярвай...!
Галя небето в синьо - ревнувай...!
Всичко друго е в алеята на любовта, ...
Обещах си във времето назад
да не заспивам,
нито да съм нощ, загиваща в светлината...
Отварям очи в пламъка на деня.
Любов и грях - пътеката, по която вървя... ...
Застинала на прага, празнота стаена чака,
някак все още неразкрита, подмолно упорита...
Един звън все още я задържа,
един ритъм я разсейва,
не, че прагът е бариера, ...
Жадувам за гласа ти, но няма да те зова,
застинала в дъжда, помирена ще попея...
Хубава ще съм и мисълта си няма да стопирам.
Летя от това, че мога така да те композирам...
Изтръпвам за смеха ти, но няма да те чуя, ...
