2 abr 2012, 11:31

Из дневника на капитана

  Poesía » Civil
1K 0 2

Из дневника на капитана

 

Нашият кораб в открито море е,

тръгнал за никъде, плава безцелно,

ром екипажът възторжено лее,

гледащ на всичко край него безделно.

 

Вятърът духа, за курса се грижи,

ние проспиваме бурите даже,

фактът, че корабът бавно се движи

към сушата, тук е така маловажен.

 

Хляб и пиячка да има, пък нека

безкрайно се люшкаме в морската шир  –

с майстор готвач, виночерпец и лекар

животът се вихри в безпаметен пир.

 

Виждаме бряг и изниква дилема:

кръгом към безгрижното, ялово днес,

 с мисъл, че вече решен е проблемът

или акостиране в порта с финес.

 

А вятърът, както платна е издул!...

Дано се намери на борда юнак,

да хване и врътне проклетия рул,

че в скална стена сме насочили бак!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Марин Цанков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...