2 abr 2012, 11:31

Из дневника на капитана

  Poesía » Civil
1K 0 2

Из дневника на капитана

 

Нашият кораб в открито море е,

тръгнал за никъде, плава безцелно,

ром екипажът възторжено лее,

гледащ на всичко край него безделно.

 

Вятърът духа, за курса се грижи,

ние проспиваме бурите даже,

фактът, че корабът бавно се движи

към сушата, тук е така маловажен.

 

Хляб и пиячка да има, пък нека

безкрайно се люшкаме в морската шир  –

с майстор готвач, виночерпец и лекар

животът се вихри в безпаметен пир.

 

Виждаме бряг и изниква дилема:

кръгом към безгрижното, ялово днес,

 с мисъл, че вече решен е проблемът

или акостиране в порта с финес.

 

А вятърът, както платна е издул!...

Дано се намери на борда юнак,

да хване и врътне проклетия рул,

че в скална стена сме насочили бак!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Марин Цанков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...