Из дневника на капитана

Нашият кораб в открито море е,

тръгнал за никъде, плава безцелно,

ром екипажът възторжено лее,

гледащ на всичко край него безделно.

Вятърът духа, за курса се грижи,

ние проспиваме бурите даже,

фактът, че корабът бавно се движи

към сушата, тук е така маловажен.

Хляб и пиячка да има, пък нека

безкрайно се люшкаме в морската шир  –

с майстор готвач, виночерпец и лекар

животът се вихри в безпаметен пир.

Виждаме бряг и изниква дилема:

кръгом към безгрижното, ялово днес,

 с мисъл, че вече решен е проблемът

или акостиране в порта с финес.

А вятърът, както платна е издул!...

Дано се намери на борда юнак,

да хване и врътне проклетия рул,

че в скална стена сме насочили бак!