24 ene 2021, 18:17

Из " Дневникът на Арти " , Умна глава 3

  Poesía
422 0 0

...
Стихът, пак подбутва ме отвътре
да го понапиша,
не че муза ме е обладала,
просто ще успокоявам мама.
Творчеството действа й терапевтично,
смее се, когато е хумористично, 
яд подгони ли я - пиша тъй критично,
точно на такава съм, сега, вълна.
Детето учи за небесните тела,
чудя се коя планета да си избера
и на нея да се изнеса,
туй намислих с умната глава.
Що ли?
Окепазиха хубавата ни Земя...
Щото всеки тръгнал да копае,
после - кучето защо ви лае,
багери пред блока,
бригадир - абе всичко знае,
5 дена гледа и се мае
колко кабела да омотае,
мрежите оптични да понагласи,
а съседи гледат лошо, имат възгледи...
Шум отвсякъде и мръсотия...
Що ли?
Щото блока се пищиса от ремонти.
Всякой бъжга с бормашини,
покриви текат, оправят се комини,
замазват вътрешните криви
в нечии апартаменти сиви.
Мама със шума се конкурира,
прахосмукачен кабел почна да отвива,
па се развъртя,
чисти, дърпа, не се спира,
златните кичури ми развя...
От старание - пътеката раздра.
Знам защо стана така -
нервата не издържа.
Викам аз на моята дружина:
" Да се ориентираме извън Родина,
далеч от мижитурки,
втресени притурки,
и природата - болнава,
Земята плодове не дава.
Космоса дали ще ни прости,
шанс за нов живот - дари?!"
Чете детето за небесните тела,
аз се просвещавам, търся мястото за моята тайфа...
Ще се изнеса!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимира Генева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...