Из хиляди вселени...

3 may 2017, 8:39

Poesía » De amor

597 1 2

Откак се помня все ми се мълчи,
и ти мълчиш край мене още.
А нашите тъй влюбени очи
блестят насън из хладното на нощите.
Блестят безкрай небетата от миг,
и ние с тях из хиляди вселени.
Един на друг така да си простим
и всеки грях в душите ще изчезне!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Из хиляди вселени...

Искате да прочетете повече?

Propuestas