3 may 2017, 8:39

Из хиляди вселени... 

  Poesía » De amor
538 1 2

Откак се помня все ми се мълчи,

и ти мълчиш край мене още.

А нашите тъй влюбени очи

блестят насън из хладното на нощите.

 

Блестят безкрай небетата от миг,

и ние с тях из хиляди вселени.

Един на друг така да си простим

и всеки грях в душите ще изчезне!

© Аз Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??