May 3, 2017, 8:39 AM

Из хиляди вселени... 

  Poetry » Love
539 1 2

Откак се помня все ми се мълчи,

и ти мълчиш край мене още.

А нашите тъй влюбени очи

блестят насън из хладното на нощите.

 

Блестят безкрай небетата от миг,

и ние с тях из хиляди вселени.

Един на друг така да си простим

и всеки грях в душите ще изчезне!

© Аз All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??