Tomad (Тома Кашмирски)
179 2919
4 mar 2008, 15:11

Из "Хрониките на една майка" 

  Poesía
1894 1 32
Не ще забрави болката и писъка
от скъсване в утроба животворно.
И следващите месеци на истина.
И грижи. Без любов и без опора.

Сама е. Без крепежа на любим.
Без трепета от ласка на партньор.
Мъжът-бащата, уж необходим,
за да спаси самотна майка от позор.

Не ще забрави колко малко струва
сълзата пред пресъхващата гръд.
И колко нощи в майчино будуване
се къртеше от липса. Всеки път.

Че малкото ще расне, без да знае,
че толкова прилича на... уви!
Изрезката от спомена дълбае
челото й със все по-зли бразди.

Че младата й хубост се погубва
в неравната борба за оцеляване.
Че няма вече вяра да се влюбва.
Премазана от бавно остаряване.

Крещи й се. Но гърлото я стяга.
От страх. От детството осакатено.
И пак със самотата си ще ляга...
До утре - все така непроменено.

© Тома Кашмирски Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • уф, Томич! огромно красотище си сътворил!

  • Боже, колко е истинско! Как си проникнал във съдбата и психиката на самотната майка! Прекланям се пред таланта ти!
  • Немога да повярвам,че такова сказание може да се излее от душата на мъж!Много е хубаво,истинско....
  • Е този път не мога да се въздържа от коментар...
    Крайно човешки, драматичен и режещ...стих!
    Много добро!
  • ..и мен ме попрегази МПС след прочита на горното стихо...
    браво, Тома, за разбирането и към тези емоционални фотосинтези на младите жени, грижещи се сами...
  • Стихът ти ме остави без думи.
    Силен и истински!!!
    Поклон пред силата и всеотдайността на тази жена!
  • ТАЛАНТ.....МАЙКАТА Е СВЕщЕННА И МНОГО СЕ РАДВАМ, чЕ ПРОчЕТОХ ТАЗИ ИСТИНА ПРЕчУПЕНА ПРЕЗ ПРИЗМАТА НА ТВОЯТА ДУшА
  • Покон, пред светиците който дават и нищо не искат в замяна...
    Браво! Страхотно!
  • Браво!!!
  • Мале,ТО...!!!
    Човече...да...и ти си знаеш!
  • Без думи, Тома...!!!!!!!!!!!
  • Благодаря ви!
    Ася, не знам чие впечатление можеш да развалиш, поне под моите стихове няма класации.

    Поздрави на всички!
  • Леле,страхотен е този стих.Настръхнах!Какво да кажа...Често свързвам това,което чета с музика,на твоя стих чух едно парче на Ritchie Blackmore,но няма да го кажа,че да не разваля впечатлението на другите.
    Поздравявам те.
  • !!!
    Разби ме!
  • Поздравявам те за стойностния стих, Тома!Мисля, че обществото и държавата са длъжници на тези жени!
  • Е пред този ти стих поднасям поклон!!! Винаги съм харесвала повече стихове изпълнени с реализъм, но с този направо ме разби. Още веднъж - Поклон!
  • Благодаря ви. Много сте ... ... което ме радва повече от всичко.
  • Нямам думи!Много въздействащо и тъжно
  • Класика. Поздравления.
  • Да! Премазани, но силни. Тези жени са много силни!
  • Разплака ме!
    Прекрасен стих!
    Поздрав
  • Житейски вярно.
    Емоционално и въздействащо!
    Поздравления!!!
  • Тома...
    Шапка свалям...!!!
  • !!!!
    Без думи съм!Радвам се,че те прочетох-благодаря ти!поздрав!
  • Че младата й хубост се погубва
    в неравната война за оцеляване.
    Че няма вече вяра да се влюбва.
    Премазана от бавно остаряване.
    ***
    Не мога даже да преглътна...!
  • Каквото и да кажа, ще е малко!
  • Човечееее... прегази ме!!!
    Аve, Тома!!!
  • Еееее..направо ме срази, Тома!!! Убийствено силно!!! С болка и възхищение след този стих....
  • Много болка! Познато ми е!
    Поздрави за невероятния стих!
  • Невероятно истинско!
    Невероятно силно!
    страшно ме натъжи...
    с обич, Тома
  • Застреля ме на място!!!
  • Аплодисменти!
Propuestas
: ??:??