4 mar 2008, 15:11

Из "Хрониките на една майка"

  Poesía
2.1K 1 32
Не ще забрави болката и писъка
от скъсване в утроба животворно.
И следващите месеци на истина.
И грижи. Без любов и без опора.

Сама е. Без крепежа на любим.
Без трепета от ласка на партньор.
Мъжът-бащата, уж необходим,
за да спаси самотна майка от позор.

Не ще забрави колко малко струва
сълзата пред пресъхващата гръд.
И колко нощи в майчино будуване
се къртеше от липса. Всеки път.

Че малкото ще расне, без да знае,
че толкова прилича на... уви!
Изрезката от спомена дълбае
челото й със все по-зли бразди.

Че младата й хубост се погубва
в неравната борба за оцеляване.
Че няма вече вяра да се влюбва.
Премазана от бавно остаряване.

Крещи й се. Но гърлото я стяга.
От страх. От детството осакатено.
И пак със самотата си ще ляга...
До утре - все така непроменено.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Тома Кашмирски Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • уф, Томич! огромно красотище си сътворил!

  • Боже, колко е истинско! Как си проникнал във съдбата и психиката на самотната майка! Прекланям се пред таланта ти!
  • Немога да повярвам,че такова сказание може да се излее от душата на мъж!Много е хубаво,истинско....
  • Е този път не мога да се въздържа от коментар...
    Крайно човешки, драматичен и режещ...стих!
    Много добро!
  • ..и мен ме попрегази МПС след прочита на горното стихо...
    браво, Тома, за разбирането и към тези емоционални фотосинтези на младите жени, грижещи се сами...

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...