Из "Хрониките на една майка"
Не ще забрави болката и писъка
от скъсване в утроба животворно.
И следващите месеци на истина.
И грижи. Без любов и без опора.
Сама е. Без крепежа на любим.
Без трепета от ласка на партньор.
Мъжът-бащата, уж необходим,
за да спаси самотна майка от позор.
Не ще забрави колко малко струва
сълзата пред пресъхващата гръд.
И колко нощи в майчино будуване
се къртеше от липса. Всеки път.
Че малкото ще расне, без да знае,
че толкова прилича на... уви!
Изрезката от спомена дълбае
челото й със все по-зли бразди.
Че младата й хубост се погубва
в неравната борба за оцеляване.
Че няма вече вяра да се влюбва.
Премазана от бавно остаряване.
Крещи й се. Но гърлото я стяга.
От страх. От детството осакатено.
И пак със самотата си ще ляга...
До утре - все така непроменено.
от скъсване в утроба животворно.
И следващите месеци на истина.
И грижи. Без любов и без опора.
Сама е. Без крепежа на любим.
Без трепета от ласка на партньор.
Мъжът-бащата, уж необходим,
за да спаси самотна майка от позор.
Не ще забрави колко малко струва
сълзата пред пресъхващата гръд.
И колко нощи в майчино будуване
се къртеше от липса. Всеки път.
Че малкото ще расне, без да знае,
че толкова прилича на... уви!
Изрезката от спомена дълбае
челото й със все по-зли бразди.
Че младата й хубост се погубва
в неравната борба за оцеляване.
Че няма вече вяра да се влюбва.
Премазана от бавно остаряване.
Крещи й се. Но гърлото я стяга.
От страх. От детството осакатено.
И пак със самотата си ще ляга...
До утре - все така непроменено.
© Тома Кашмирски All rights reserved.
