23 feb 2016, 21:06

*** (Из "Пясък от думи") 

  Poesía » Otra
293 0 0

Сред житейска пустиня в забвение

сме заровени под пясък от думи

и вървим по път с разклонения

към спокойствие или към буни.

 

И злато да трупаш, пак в гроб те зариват.

Това не е за мен. Благодаря!

Предпочитам вятърът да изтрива

от лице милувките на дъжда.

 

Всяка от тях е вестител

с послание за бъдещ живот

и на Земята търси обител

за свещен олтар на Нимрод.

 

© Вили Тодоров Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??