Feb 23, 2016, 9:06 PM

*** (Из "Пясък от думи") 

  Poetry » Other
320 0 0

Сред житейска пустиня в забвение

сме заровени под пясък от думи

и вървим по път с разклонения

към спокойствие или към буни.

 

И злато да трупаш, пак в гроб те зариват.

Това не е за мен. Благодаря!

Предпочитам вятърът да изтрива

от лице милувките на дъжда.

 

Всяка от тях е вестител

с послание за бъдещ живот

и на Земята търси обител

за свещен олтар на Нимрод.

 

© Вили Тодоров All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??