Сред житейска пустиня в забвение
сме заровени под пясък от думи
и вървим по път с разклонения
към спокойствие или към буни.
И злато да трупаш, пак в гроб те зариват.
Това не е за мен. Благодаря!
Предпочитам вятърът да изтрива
от лице милувките на дъжда.
Всяка от тях е вестител
с послание за бъдещ живот
и на Земята търси обител
за свещен олтар на Нимрод.
© Вили Тодоров All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
