Сред житейска пустиня в забвение
сме заровени под пясък от думи
и вървим по път с разклонения
към спокойствие или към буни.
И злато да трупаш, пак в гроб те зариват.
Това не е за мен. Благодаря!
Предпочитам вятърът да изтрива
от лице милувките на дъжда.
Всяка от тях е вестител
с послание за бъдещ живот
и на Земята търси обител
за свещен олтар на Нимрод.