23.02.2016 г., 21:06 ч.

*** (Из "Пясък от думи") 

  Поезия » Друга
348 0 0
Сред житейска пустиня в забвение
сме заровени под пясък от думи
и вървим по път с разклонения
към спокойствие или към буни.
И злато да трупаш, пак в гроб те зариват.
Това не е за мен. Благодаря!
Предпочитам вятърът да изтрива
от лице милувките на дъжда.
Всяка от тях е вестител
с послание за бъдещ живот
и на Земята търси обител
за свещен олтар на Нимрод.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вили Тодоров Всички права запазени

Предложения
: ??:??