9 ago 2017, 0:24

Из шубрака

  Poesía
1.5K 0 0

Из шубрака

 

Поглед стрелна се в шубрака
търсещ истината в мрака.
Ръка си плавно тя присвива
с свян плътта си тя прикрива.
Нечии очи галят я перфидно,
а усмивка разстила се ехидно.
Хищник дебнещ из долината
момински къпеща се красотата
Енергията чужда разума отрича
и последна дреха си съблича.
В ней се впива жадна лапа,
и я дърпа за косата


С пирони заковани и нозете,
както със светците правели кралете.
Изпива спомена за нея драг,
триумфално захвърлилия мрак.
Та щом някой в самота потъне,
частица от нея идва да пожъне.
Тласнат от копнежа си горещ,
за теб е красива, бездушна вещ.
Но ще си спомниш как изчезна красотата
щом очите ти стрелнат се в шубрака...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Калоян Велинов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....