9 авг. 2017 г., 00:24

Из шубрака

1.5K 0 0

Из шубрака

 

Поглед стрелна се в шубрака
търсещ истината в мрака.
Ръка си плавно тя присвива
с свян плътта си тя прикрива.
Нечии очи галят я перфидно,
а усмивка разстила се ехидно.
Хищник дебнещ из долината
момински къпеща се красотата
Енергията чужда разума отрича
и последна дреха си съблича.
В ней се впива жадна лапа,
и я дърпа за косата


С пирони заковани и нозете,
както със светците правели кралете.
Изпива спомена за нея драг,
триумфално захвърлилия мрак.
Та щом някой в самота потъне,
частица от нея идва да пожъне.
Тласнат от копнежа си горещ,
за теб е красива, бездушна вещ.
Но ще си спомниш как изчезна красотата
щом очите ти стрелнат се в шубрака...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Калоян Велинов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...