Понякога си мислиш, че ще е до живот,

Понякога се радваш като малко дете,

Мислиш, че си достигнал самия небосвод, 

Волен като птица из яркото синьо небе.

Но изведнъж въздухът ти натежава,

И политаш стремглаво надолу,

Твърда земя пред теб се явява,

И започва всичко отначало.

Надежди разбити пак ще закърпваш, 

Мечти необятни пак ще преследваш,

И отново ще летиш към синините,

Изплувайки прероден от дълбините.