Понякога си мислиш, че ще е до живот,
Понякога се радваш като малко дете,
Мислиш, че си достигнал самия небосвод,
Волен като птица из яркото синьо небе.
Но изведнъж въздухът ти натежава,
И политаш стремглаво надолу,
Твърда земя пред теб се явява,
И започва всичко отначало.
Надежди разбити пак ще закърпваш,
Мечти необятни пак ще преследваш,
И отново ще летиш към синините,
Изплувайки прероден от дълбините.