Избледняват очите ти...
Избледняват очите ти... Като далечни пътеки,
по които вървях... Но не стигнах до твойто сърце!
Любовта е планински поток, който блика за всеки...
Някой жадно отпива.
Друг – само измива ръце...
А сърцето мълчи! Не познава човешките думи,
от които боли... И които издигат стени!
То е толкова близо до мойто небесно безумие!
И е толкоз далече от твойте човешки мечти...
Избледняват очите... А тъй ме боли от сълзите! –
дето капят в съня ми (защото не дишаш до мен...)
И гадая предутринно нашия път – по звездите...
(Само онзи отрязък, през който не бе споделен)
А сърцето... Сърцето мълчи! Не познава лъжата.
Не познава очите ти! (Те избледняха съвсем...)
Но е толкова близо до твойта тъга в тъмнината!
И е толкоз далече от шумния, делничен ден.
Избледняват очите ти... Като далечни планети...
Колко път извървях! – А, така и не стигнах до Там...
Дето ти ще ме чакаш и утре (със цвете в ръцете)
Скъ́тал обич за двама в сърцето.
И мъка – за сам.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Гълъбина Митева Todos los derechos reservados
