Вървях по дълги коридори,

лутах се в пълен мрак.

Ти зад мен вървеше и шептеше,

моите мечти.

Показа ми врата.

Тежка.

Черна.

И прогнила.

Каза да избирам.

Настоя да реша.

Да вляза или да избягам?

Но това е твоята съдба!

Да ти вярвам ли?

Кой си ти?

Не, не те повиках аз.

Страх!

Какво направих.

Не, не искам да съм тук!

Искам да избягам.

Имах избор, нали?

Не мълчи!

Вървях по дълги коридори,

лутах се в пълен мрак.

Ти зад мен вървеше и шептеше,

моите грехове и страх.

Вратата се отвори.

И ти си там.

Какво си, вече знам!