22 дек. 2020 г., 19:54

Избор

1.2K 0 0

Вървях по дълги коридори,

лутах се в пълен мрак.

Ти зад мен вървеше и шептеше,

моите мечти.

Показа ми врата.

Тежка.

Черна.

И прогнила.

Каза да избирам.

Настоя да реша.

Да вляза или да избягам?

 

Но това е твоята съдба!

 

Да ти вярвам ли?

Кой си ти?

Не, не те повиках аз.

Страх!

Какво направих.

Не, не искам да съм тук!

Искам да избягам.

Имах избор, нали?

Не мълчи!

 

Вървях по дълги коридори,

лутах се в пълен мрак.

Ти зад мен вървеше и шептеше,

моите грехове и страх.

Вратата се отвори.

И ти си там.

Какво си, вече знам!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Karasu Tengu Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...