22.12.2020 г., 19:54

Избор

1.2K 0 0

Вървях по дълги коридори,

лутах се в пълен мрак.

Ти зад мен вървеше и шептеше,

моите мечти.

Показа ми врата.

Тежка.

Черна.

И прогнила.

Каза да избирам.

Настоя да реша.

Да вляза или да избягам?

 

Но това е твоята съдба!

 

Да ти вярвам ли?

Кой си ти?

Не, не те повиках аз.

Страх!

Какво направих.

Не, не искам да съм тук!

Искам да избягам.

Имах избор, нали?

Не мълчи!

 

Вървях по дълги коридори,

лутах се в пълен мрак.

Ти зад мен вървеше и шептеше,

моите грехове и страх.

Вратата се отвори.

И ти си там.

Какво си, вече знам!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Karasu Tengu Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...