Все сме недоволни. Все не ни стига.
За всеки мерим с два различни аршина.
За власт, за имоти, за пост, за пари.
За бащина къща, за мъже, за жени...
Защо ли, Човеко, от алчност се давиш?
И кули издигаш, и стени преграждаш?
Не си ли научи вече урока?
Винаги избирай вярна посока!
Всичко в този свят си има цена!
С надплата не можеш изкупи греха!
Скъпи са стоките „власт“ и „пари“.
Залъкът, повярвай, после горчи!
Ламтежът за къщи, за чужди имоти,
на съвестта ще лежат и …горко ти!
А колко малко ни е нужно
за да живеем по – разумно,
без умисъл, по човешки, без поза!
Да виждаме чудо в ежедневната проза.
Да погледнем назад по грубата пътека
и грешка осъзната да поправим полека…
Не примирѐн, смирен да си ти!
С любов да постигаш своите мечти!
Животът е един, за обич, за грижа.
Как да го живее, всеки сам избира!
© Даниела Виткова Todos los derechos reservados