Защо са ми чуждите пътища,
очукани, кални и прашни,
светът стана странна мешавица
от клюки, закони и шашми.
Защо да клеча пред монитора,
да търся фантоми измислени,
та моят си свят илюзорен,
е толкоз човешки и истински ...
Отварям навътре вратата
и там ме посрещат очите ми,
хем с болка попили тъгата,
хем жадни и все любопитни... ...