11.10.2023 г., 7:44 ч.  

Избор 

  Поезия » Философска
300 1 2

Защо са ми чуждите пътища,
очукани, кални и прашни,
светът стана странна мешавица
от клюки, закони и шашми.

 

Защо да клеча пред монитора,
да търся фантоми измислени,
та моят си свят илюзорен,
е толкоз човешки и истински ...

 

Отварям навътре вратата
и там ме посрещат очите ми,
хем с болка попили тъгата,
хем жадни и все любопитни...

 

Все търсят и все не разбират
дали като птици по жицата,
свободни сме или сме просто
поредни пионки в матрицата...

 

 

11.10.23г.

© Сиси Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??