Избор
Защо са ми чуждите пътища,
очукани, кални и прашни,
светът стана странна мешавица
от клюки, закони и шашми.
Защо да клеча пред монитора,
да търся фантоми измислени,
та моят си свят илюзорен,
е толкоз човешки и истински ...
Отварям навътре вратата
и там ме посрещат очите ми,
хем с болка попили тъгата,
хем жадни и все любопитни...
Все търсят и все не разбират
дали като птици по жицата,
свободни сме или сме просто
поредни пионки в матрицата...
11.10.23г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Сиси Всички права запазени
