18 jun 2006, 1:25

ИЗБОР

  Poesía
1.2K 0 21

                            Избрах до тебе да оставам –

                            дори и изтерзана от тъга!

 

                            Избрах с живот да те дарявам –

                            дори останала без светлина!

 

                            Избрах със страст да те обичам –

                            дори и с притъпени сетива!

 

                            Избрах красиво да наричам –

                            дори, живеейки в грозота!

 

                            Избрах духа ти да повдигам –

                            дори, когато моя чезне в мрак!

 

                            Избрах с любов да те заливам –

                            дори самата да не зная как!

 

                            Избрах за тебе да се моля –

                            дори отхвърлена от Бог да съм!

 

                            Избрах и си налагам Воля –

                            дори за теб да бъда само сън!

 

                            14.02.2006г.

                           

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Поли Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти Петинка
    Радвам се, че ти хареса!
    Бъди щастлива мила
  • Ех,Поли,това не бях чела и ПАК ме впечатли-както всеки път!Бъди щастлива!6
  • Радвам се, че ти хареса Криста
    Благодаря и щастлив ден
  • Благодаря ти Симона
    Желая ти прекрасен и вълнуващ ден
  • много е хубаво!страхотно е!направо нямам думи.човек обаче трябва да изпитва такова страдание,за да може да пише за него.не пожелавам на никого да изпитва подобни чувства...

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...