4 may 2014, 21:53

Избор

  Poesía
579 0 0

 

Избор

 

Какво е да си там, във висините,

сред синева и слънчеви лъчи?

Да виждаш във безкрая кат орлите,

просторът да изпълва твоите очи?

 

Какво е да си волен като птица,

да бъдеш господар на синьото небе?

И няма ли да се откажеш от ръцете,

ако възможно бе да имаш ти криле?

 

Земята е  красива, гледана отгоре,

макар че люлка е на суета.

И злобата и завистта са все за хора,

а птиците не знаят нищо за това.

 

Крилете, казват, дават свобода

и тя била за птиците единствено възможна.

За земния човек да я постигне,

оказва се проблема сложна.

 

И все пак, искам си ръцете!

Онези, със мазолите по тях.

Ръце да имаш е така човешко,

човешко е дори да те е страх.

 

С ръцете можеш да прегръщаш

и само в тях ти можеш бебе да държиш.

С тях можеш чудо да създаваш,

с тях можеш даже да покажеш, че тъжиш.

 

Ръката можеш да протегнеш,

да кажеш някому: „Здравей!”

С ръцете можеш да помогнеш,

с ръцете можеш да попречиш на злодей.

 

А аз криле си имам и те ми дават свобода.

На тях понасят ме мечтите, духът ми, любовта.

Политам колкото високо искам,

остават долу злоба, завист, суета.

 

Единствено човекът си избира висините.

И само той решава да е там.

Защото свободата е във избора,

ръце и ум не са за птиците – те дадени са нам.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кирил Димитров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....