1 sept 2012, 23:24

ИзборЪТ

  Poesía » Otra
821 0 3

Никой не ми каза, че толкова ще боли. 

Никой не ми спести дъжда.

Не искам да виждам света покрай мен.

Не искам да бъда самотна душа. 

 

Не съм готова да търся наново.

Не съм си представяла, че ще стигна до тук.

Да обърна гръб на спомена.

И да тръгна с тъжно приведена вече глава!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Светлана Николова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Бъди силна и само напред ! Всички сме минали по този път и за жалост
    когато обичаш боли !
  • Времето лекува!!!
  • Вдигни главата! Ако вървиш така, няма къде да стигнеш! Болката кристализира като бисер в мидена черупка! Няма да ти мине - ще станеш просто по-силна!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...