1 сент. 2012 г., 23:24

ИзборЪТ

819 0 3

Никой не ми каза, че толкова ще боли. 

Никой не ми спести дъжда.

Не искам да виждам света покрай мен.

Не искам да бъда самотна душа. 

 

Не съм готова да търся наново.

Не съм си представяла, че ще стигна до тук.

Да обърна гръб на спомена.

И да тръгна с тъжно приведена вече глава!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Светлана Николова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Бъди силна и само напред ! Всички сме минали по този път и за жалост
    когато обичаш боли !
  • Времето лекува!!!
  • Вдигни главата! Ако вървиш така, няма къде да стигнеш! Болката кристализира като бисер в мидена черупка! Няма да ти мине - ще станеш просто по-силна!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...