1 сент. 2012 г., 23:24

ИзборЪТ

822 0 3

Никой не ми каза, че толкова ще боли. 

Никой не ми спести дъжда.

Не искам да виждам света покрай мен.

Не искам да бъда самотна душа. 

 

Не съм готова да търся наново.

Не съм си представяла, че ще стигна до тук.

Да обърна гръб на спомена.

И да тръгна с тъжно приведена вече глава!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Светлана Николова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Бъди силна и само напред ! Всички сме минали по този път и за жалост
    когато обичаш боли !
  • Времето лекува!!!
  • Вдигни главата! Ако вървиш така, няма къде да стигнеш! Болката кристализира като бисер в мидена черупка! Няма да ти мине - ще станеш просто по-силна!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...