14 feb 2007, 22:43

Изборът на сърцето...

  Poesía
1.3K 0 8
На масата в стаята огромна
лежи откъснат нежен розов цвят...
Защо се чуствам толкова самотна?
Защо в сиво пак е моят свят?

Усмихвам се и сякаш съм щастлива,
и сякаш слънчев пак е моят ден...
Но само аз си знам, че мълчалива,
гореща болка пари вътре в мен.

Не ми допада вечния театър,
в скучна роля влизам всеки път...
А ти не можеш да си ми приятел -
в очите виждам, чуствата горят...

Така желая истински да мога
да те обичам, да те искам като мъж,
но нещо в мене вече се пречупи...
В душата ми вали пороен дъжд...

Обичам те! Наистина! Така е!
Но ти за мен си просто като брат...
Аз знам, че не достатъчно това е,
но повече сърцето не можа...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Теодора Стефчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...