Изборът на сърцето...
На масата в стаята огромна
лежи откъснат нежен розов цвят...
Защо се чуствам толкова самотна?
Защо в сиво пак е моят свят?
Усмихвам се и сякаш съм щастлива,
и сякаш слънчев пак е моят ден...
Но само аз си знам, че мълчалива,
гореща болка пари вътре в мен.
Не ми допада вечния театър,
в скучна роля влизам всеки път...
А ти не можеш да си ми приятел -
в очите виждам, чуствата горят...
Така желая истински да мога
да те обичам, да те искам като мъж,
но нещо в мене вече се пречупи...
В душата ми вали пороен дъжд...
Обичам те! Наистина! Така е!
Но ти за мен си просто като брат...
Аз знам, че не достатъчно това е,
но повече сърцето не можа...
© Теодора Стефчева All rights reserved.
