На масата в стаята огромна
лежи откъснат нежен розов цвят...
Защо се чуствам толкова самотна?
Защо в сиво пак е моят свят?
Усмихвам се и сякаш съм щастлива,
и сякаш слънчев пак е моят ден...
Но само аз си знам, че мълчалива,
гореща болка пари вътре в мен.
Не ми допада вечния театър,
в скучна роля влизам всеки път...
А ти не можеш да си ми приятел -
в очите виждам, чуствата горят...
Така желая истински да мога
да те обичам, да те искам като мъж,
но нещо в мене вече се пречупи...
В душата ми вали пороен дъжд...
Обичам те! Наистина! Така е!
Но ти за мен си просто като брат...
Аз знам, че не достатъчно това е,
но повече сърцето не можа...
Обичам те! Наистина! Така е!
Но ти за мен си просто като брат...
Аз знам, че не достатъчно това е,
но повече сърцето не можа...
* * *
Страхотно си разкрила вечната и сложна тематика 'приятелство-любов'! Поздравявам те!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Report an issue
Flag us for an inappropriate content which does not comply with the rules, authorship or ethic norms.
Please write only as a last resort with a specific indication of the irregularity and the availability of evidence!